заизхвърчало е

Речник на българския език

1. заизхвърчало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заизхвърчало е е производна форма на заизхвърчам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заизхвърчало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заизхвърчало е е производна форма на заизхвърчам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заизхвърчало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заизхвърчало е е производна форма на заизхвърчам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).