заизхвърчала

Речник на българския език

1. заизхвърчала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

заизхвърчала е производна форма на заизхвърчам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. заизхвърчала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

заизхвърчала е производна форма на заизхвърчам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. заизхвърчала — мин. деят. св. прич. ж. р.

заизхвърчала е производна форма на заизхвърчам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. заизхвърчала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

заизхвърчала е производна форма на заизхвърчам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).