заизхвърлял си

Речник на българския език

1. заизхвърлял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заизхвърлял си е производна форма на заизхвърлям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. заизхвърлял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заизхвърлял си е производна форма на заизхвърлям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. заизхвърлял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заизхвърлял си е производна форма на заизхвърлям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).