заизхвърляло

Речник на българския език

1. заизхвърляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заизхвърляло е производна форма на заизхвърлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заизхвърляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заизхвърляло е производна форма на заизхвърлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заизхвърляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

заизхвърляло е производна форма на заизхвърлям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. заизхвърляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заизхвърляло е производна форма на заизхвърлям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).