заизпращал

Речник на българския език

1. заизпращал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заизпращал е производна форма на заизпращам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заизпращал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заизпращал е производна форма на заизпращам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заизпращал — мин. деят. св. прич. м. р.

заизпращал е производна форма на заизпращам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. заизпращал — мин. деят. несв. прич. м. р.

заизпращал е производна форма на заизпращам (мин. деят. несв. прич. м. р.).