заизправяло

Речник на българския език

1. заизправяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заизправяло е производна форма на заизправям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заизправяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заизправяло е производна форма на заизправям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заизправяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

заизправяло е производна форма на заизправям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. заизправяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заизправяло е производна форма на заизправям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).