заизвръщал си

Речник на българския език

1. заизвръщал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заизвръщал си е производна форма на заизвръщам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. заизвръщал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заизвръщал си е производна форма на заизвръщам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. заизвръщал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заизвръщал си е производна форма на заизвръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).