заизвръщало

Речник на българския език

1. заизвръщало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заизвръщало е производна форма на заизвръщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заизвръщало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заизвръщало е производна форма на заизвръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заизвръщало — мин. деят. св. прич. ср. р.

заизвръщало е производна форма на заизвръщам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. заизвръщало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заизвръщало е производна форма на заизвръщам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).