заизвирал

Речник на българския език

1. заизвирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заизвирал е производна форма на заизвирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заизвирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заизвирал е производна форма на заизвирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заизвирал — мин. деят. св. прич. м. р.

заизвирал е производна форма на заизвирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. заизвирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

заизвирал е производна форма на заизвирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).