заизвил съм

Речник на българския език

1. заизвил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

заизвил съм е производна форма на заизвия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. заизвил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

заизвил съм е производна форма на заизвия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).