заизвил си

Речник на българския език

1. заизвил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заизвил си е производна форма на заизвия (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. заизвил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заизвил си е производна форма на заизвия (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).