заизвил е

Речник на българския език

1. заизвил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заизвил е е производна форма на заизвия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заизвил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заизвил е е производна форма на заизвия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).