заизвил

Речник на българския език

1. заизвил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заизвил е производна форма на заизвия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заизвил — мин. деят. св. прич. м. р.

заизвил е производна форма на заизвия (мин. деят. св. прич. м. р.).