заизбутвало

Речник на българския език

1. заизбутвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заизбутвало е производна форма на заизбутвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заизбутвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заизбутвало е производна форма на заизбутвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заизбутвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

заизбутвало е производна форма на заизбутвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. заизбутвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заизбутвало е производна форма на заизбутвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).