зазубрел

Речник на българския език

1. зазубрел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зазубрел е производна форма на зазубря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зазубрел — мин. деят. несв. прич. м. р.

зазубрел е производна форма на зазубря (мин. деят. несв. прич. м. р.).