зазорявало

Речник на българския език

1. зазорявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зазорявало е производна форма на зазорявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. зазорявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зазорявало е производна форма на зазорявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. зазорявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

зазорявало е производна форма на зазорявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. зазорявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

зазорявало е производна форма на зазорявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).