зазорил си

Речник на българския език

1. зазорил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

зазорил си е производна форма на зазоря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. зазорил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

зазорил си е производна форма на зазоря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).