зазорил е

Речник на българския език

1. зазорил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зазорил е е производна форма на зазоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зазорил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зазорил е е производна форма на зазоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).