зазорило

Речник на българския език

1. зазорило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зазорило е производна форма на зазоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. зазорило — мин. деят. св. прич. ср. р.

зазорило е производна форма на зазоря (мин. деят. св. прич. ср. р.).