зазорил

Речник на българския език

1. зазорил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зазорил е производна форма на зазоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зазорил — мин. деят. св. прич. м. р.

зазорил е производна форма на зазоря (мин. деят. св. прич. м. р.).