зазимил

Речник на българския език

1. зазимил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зазимил е производна форма на зазимя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зазимил — мин. деят. св. прич. м. р.

зазимил е производна форма на зазимя (мин. деят. св. прич. м. р.).