заземил е

Речник на българския език

1. заземил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заземил е е производна форма на заземя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заземил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заземил е е производна форма на заземя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).