заздравяло

Речник на българския език

1. заздравяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заздравяло е производна форма на заздравя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заздравяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заздравяло е производна форма на заздравя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. заздравяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заздравяло е производна форма на заздравея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. заздравяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

заздравяло е производна форма на заздравея (мин. деят. св. прич. ср. р.).