зазвъняло си

Речник на българския език

1. зазвъняло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

зазвъняло си е производна форма на зазвъня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. зазвъняло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

зазвъняло си е производна форма на зазвъня (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. зазвъняло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

зазвъняло си е производна форма на зазвъня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).