зазвъняло

Речник на българския език

1. зазвъняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зазвъняло е производна форма на зазвъня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. зазвъняло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зазвъняло е производна форма на зазвъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. зазвъняло — мин. деят. св. прич. ср. р.

зазвъняло е производна форма на зазвъня (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. зазвъняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

зазвъняло е производна форма на зазвъня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).