зазвънявал си

Речник на българския език

1. зазвънявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

зазвънявал си е производна форма на зазвънявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. зазвънявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

зазвънявал си е производна форма на зазвънявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. зазвънявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

зазвънявал си е производна форма на зазвънявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).