зазвънявало си

Речник на българския език

1. зазвънявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

зазвънявало си е производна форма на зазвънявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. зазвънявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

зазвънявало си е производна форма на зазвънявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. зазвънявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

зазвънявало си е производна форма на зазвънявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).