зазвънявало

Речник на българския език

1. зазвънявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зазвънявало е производна форма на зазвънявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. зазвънявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зазвънявало е производна форма на зазвънявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. зазвънявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

зазвънявало е производна форма на зазвънявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. зазвънявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

зазвънявало е производна форма на зазвънявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).