зазвънявал

Речник на българския език

1. зазвънявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зазвънявал е производна форма на зазвънявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зазвънявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зазвънявал е производна форма на зазвънявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. зазвънявал — мин. деят. св. прич. м. р.

зазвънявал е производна форма на зазвънявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. зазвънявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

зазвънявал е производна форма на зазвънявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).