зажумяло

Речник на българския език

1. зажумяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зажумяло е производна форма на зажумя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. зажумяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зажумяло е производна форма на зажумя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. зажумяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

зажумяло е производна форма на зажумя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. зажумяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

зажумяло е производна форма на зажумя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).