зажумявал си

Речник на българския език

1. зажумявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

зажумявал си е производна форма на зажумявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. зажумявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

зажумявал си е производна форма на зажумявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. зажумявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

зажумявал си е производна форма на зажумявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).