заехтяло

Речник на българския език

1. заехтяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заехтяло е производна форма на заехтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заехтяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заехтяло е производна форма на заехтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заехтяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

заехтяло е производна форма на заехтя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. заехтяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заехтяло е производна форма на заехтя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).