заехтели

Речник на българския език

1. заехтели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

заехтели е производна форма на заехтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. заехтели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

заехтели е производна форма на заехтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. заехтели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

заехтели е производна форма на заехтя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. заехтели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

заехтели е производна форма на заехтя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).