заемете

Речник на българския език

1. заемете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

заемете е производна форма на заема (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. заемете — повелително наклонение, мн. ч.

заемете е производна форма на заема (повелително наклонение, мн. ч.).