заемел

Речник на българския език

1. заемел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заемел е производна форма на заема (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заемел — мин. деят. несв. прич. м. р.

заемел е производна форма на заема (мин. деят. несв. прич. м. р.).