заемам се съм

Речник на българския език

1. заемам се съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

заемам се съм е производна форма на заемам се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. заемам се съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

заемам се съм е производна форма на заемам се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. заемам се съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

заемам се съм е производна форма на заемам се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

4. заемам се съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

заемам се съм е производна форма на заемам се (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

5. заемам се съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

заемам се съм е производна форма на заемам се (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

6. заемам се съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

заемам се съм е производна форма на заемам се (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

7. заемам се съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

заемам се съм е производна форма на заемам се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

8. заемам се съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

заемам се съм е производна форма на заемам се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

9. заемам се съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

заемам се съм е производна форма на заемам се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).