заело

Речник на българския език

1. заело — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заело е производна форма на заема (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заело — мин. деят. св. прич. ср. р.

заело е производна форма на заема (мин. деят. св. прич. ср. р.).