заел

Речник на българския език

1. заел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заел е производна форма на заема (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заел — мин. деят. св. прич. м. р.

заел е производна форма на заема (мин. деят. св. прич. м. р.).