заебели

Речник на българския език

1. заебели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

заебели е производна форма на заеба (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. заебели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

заебели е производна форма на заеба (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).