заебало

Речник на българския език

1. заебало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заебало е производна форма на заеба (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заебало — мин. деят. св. прич. ср. р.

заебало е производна форма на заеба (мин. деят. св. прич. ср. р.).