заебал

Речник на българския език

1. заебал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заебал е производна форма на заеба (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заебал — мин. деят. св. прич. м. р.

заебал е производна форма на заеба (мин. деят. св. прич. м. р.).