задържал си

Речник на българския език

1. задържал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

задържал си е производна форма на задържам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. задържал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

задържал си е производна форма на задържам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. задържал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

задържал си е производна форма на задържам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

4. задържал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

задържал си е производна форма на задържа (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

5. задържал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

задържал си е производна форма на задържа (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

6. задържал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

задържал си е производна форма на задържа (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).