задържало е

Речник на българския език

1. задържало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

задържало е е производна форма на задържам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. задържало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

задържало е е производна форма на задържам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. задържало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

задържало е е производна форма на задържам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. задържало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

задържало е е производна форма на задържа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

5. задържало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

задържало е е производна форма на задържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. задържало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

задържало е е производна форма на задържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).