задържало

Речник на българския език

1. задържало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

задържало е производна форма на задържам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. задържало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

задържало е производна форма на задържам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. задържало — мин. деят. св. прич. ср. р.

задържало е производна форма на задържам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. задържало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

задържало е производна форма на задържам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. задържало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

задържало е производна форма на задържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. задържало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

задържало е производна форма на задържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

7. задържало — мин. деят. св. прич. ср. р.

задържало е производна форма на задържа (мин. деят. св. прич. ср. р.).

8. задържало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

задържало е производна форма на задържа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).