задържал

Речник на българския език

1. задържал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

задържал е производна форма на задържам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. задържал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

задържал е производна форма на задържам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. задържал — мин. деят. св. прич. м. р.

задържал е производна форма на задържам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. задържал — мин. деят. несв. прич. м. р.

задържал е производна форма на задържам (мин. деят. несв. прич. м. р.).

5. задържал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

задържал е производна форма на задържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. задържал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

задържал е производна форма на задържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

7. задържал — мин. деят. св. прич. м. р.

задържал е производна форма на задържа (мин. деят. св. прич. м. р.).

8. задържал — мин. деят. несв. прич. м. р.

задържал е производна форма на задържа (мин. деят. несв. прич. м. р.).