задължил е

Речник на българския език

1. задължил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

задължил е е производна форма на задължа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. задължил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

задължил е е производна форма на задължа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. задължил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

задължил е е производна форма на задължа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. задължил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

задължил е е производна форма на задължа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).