задължило е

Речник на българския език

1. задължило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

задължило е е производна форма на задължа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. задължило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

задължило е е производна форма на задължа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. задължило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

задължило е е производна форма на задължа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. задължило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

задължило е е производна форма на задължа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).