задължало

Речник на българския език

1. задължало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

задължало е производна форма на задължа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. задължало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

задължало е производна форма на задължа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. задължало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

задължало е производна форма на задължа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. задължало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

задължало е производна форма на задължа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).