задъвчете

Речник на българския език

1. задъвчете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

задъвчете е производна форма на задъвча (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. задъвчете — повелително наклонение, мн. ч.

задъвчете е производна форма на задъвча (повелително наклонение, мн. ч.).