задъвчело

Речник на българския език

1. задъвчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

задъвчело е производна форма на задъвча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. задъвчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

задъвчело е производна форма на задъвча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).